Държавни образователни стандарти


Утвърдени

Проекти



Задължителните изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование и условията и процесите за тяхното постигане са включени в държавните образователни стандарти (ДОС). Част от тях вече са в сила, други са готови във вид на проекти за обществено обсъждане, а трети са в процес на изработване. Представената по-долу информация е за основните положения на държавните образователни стандарти.

1. ДОС за предучилищното образование
Компетентностите, които трябва да се придобият в предучилищното образование, са по образователните направления: български език и литература, математика, околен свят, изобразително изкуство, музика, конструиране и технологии и физическа култура. Възможна е целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация на предучилищното образование, като процесът е подчинен на прилагане- то на програмна система. Детските градини може да прилагат иновативни и авторски програмни системи.
Проследяването на постиженията на детето се осъществя- ва от учителите на съответната група в началото и в края на учебното време. Детската градина/училището издава удостоверение за задължително предучилищно образование за децата от подготвителните групи. Удостоверението описва готовността за постъпване в първи клас. В него може да се отправят препоръки за насърчаване и мотивиране за участие на детето в допълнителни дейности и/или за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие.

2. ДОС за усвояването на българския книжовен език
В този стандарт са изискванията за усвояването на българския книжовен език в системата на образованието. Усвояването на езика се постига чрез овладяване и прилагане на компетентности, определени в:

  • ДОС за предучилищното образование по направление „Български език и литература“;
  • ДОС за общообразователната подготовка по учебния предмет български език и литература.

Изисква се спазване на книжовноезиковите норми в часовете по всички предмети и по различните образователни направления, в които обучението е на български език, при осигуряване на общата подкрепа за личностно развитие, както и при общуването на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с децата и учениците.
Този стандарт регламентира ред и условия за усвояване на български език от деца и ученици, за които българският език не е майчин. Става дума за следните групи:

  • децата и учениците от етническите малцинствени групи, които живеят в България;
  • децата на граждани на държави членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които работят в страната ни;
  • децата и учениците, търсещи или получили международна закрила у нас по реда на Закона за убежището и бежанците;
  • децата и учениците в задължителна предучилищна и училищна възраст – граждани на трети страни;
  • децата на българите в чужбина.

3. ДОС за учебния план
Учебният план разпределя времето между учебните предмети или модули или дейности. Часовете се делят на три групи: раздел А – задължителни; раздел Б – избираеми; раздел В – факултативни. За специалните училища за ученици със сензорни увреждания планът съдържа и раздел Г – за изучаване на специалните учебни предмети. В стандарта е определен и общият брой учебни часове от раздел А и раздел Б за една седмица във всеки от класовете, както и общи- ят брой учебни седмици за една учебна година.
В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на общообразователна подготовка в съответствие с държавния образователен стандарт за общо- образователна подготовка чрез учебните предмети, пред- видени за изучаване в съответния клас, а в паралелките за професионална подготовка – и обща професионална подготовка. В основната степен на образование предметите, изучавани в задължителните учебни часове, както и разпределението на учебното време между тях по класове и етапи са едни и същи за всички видове училища. В средната степен на образование в зависимост от вида на училището, формата на обучение и от това, дали чуждият език се изучава интензивно, разширено или не, в задължителните учебни часове може да не се изучават всички общообразователни учебни предмети или те да се изучават с различно разпределение на учебното време между тях по класове и етапи. Конкретните учебни предмети и тяхното разпределение по класове и етапи се определят с рамковите учебни планове.
В избираемите учебни часове на учебния план може да се осъществява обучение за придобиване на: профилирана подготовка; отраслова и специфична професионална подготовка; разширена подготовка по общообразователни учебни предмети, включени в раздел А; разширена подготовка по общообразователни учебни предмети, които не се изуча- ват в раздел А в съответния клас, но се изучават в процеса на училищно обучение; разширена професионална подготовка по учебни предмети/модули; специализирана подготовка; подготовка по учебния предмет на чужд език, различен от посочените в държавния образователен стандарт за общо- образователна подготовка и в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка; подготовка по учебния предмет майчин език; подготовка по учебния предмет хореография; подготовка по учебния предмет религия; подготовка по учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството, управлението на личните финанси и програмирането, защитата на родината, населението и околната среда, учебни предмети, които формират национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети. Във факултативните учебни часове се придобива допълнителна подготовка чрез обучение по предмети, модули и/или дейности, които училището може да предложи и отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им, и може да се извършва обучение по майчин език, религия, хореография и по чужд език, различен от посочените в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка и в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка. В спортните училища факултативните учебни часове се използват и за придобиване на специализирана подготовка. Броят на факултативните учебни часове във всеки от класовете е до 4 учебни часа седмично, а разпределението им между отделните предмети, модули и/или дейности се осъществява в училищния учебен план.
Рамковите учебни планове фиксират броя на учебните седмици по класове; наименованията на учебни предмети/ модули, включени в раздел А; годишния брой учебни часове за съответния клас, както и общия брой часове за съответния етап и степен, предвидени за изучаването на всеки от задължителните учебни предмети/модули, включени в раздел А; общия годишен брой на избираемите часове в раздел Б; максималния годишен брой на факултативните часове в раздел В.
Всяко училище изготвя свой план въз основа на избран рамков или типов учебен план, който отговаря на вида на образованието и на спецификите на обучението. Училищният учебен план се утвърждава за всяка учебна година за всяка паралелка с изключение на училищните учебни планове на иновативните училища, които може да се утвърждават и за всички класове от определен етап от степента на образование.
За училищните планове на отделни паралелки в дневна форма на обучение в иновативните училища се допуска различно от утвърденото в рамковите или типовите учебни планове разпределение на предмети между класовете при изпълнение на общия брой часове по съответните предмети за етапа.
Всяка година училището предлага списък с предмети за всеки един от класовете, от които учениците и техните родители/настойници посочват избраните в заявления в края на предходната учебна година или преди постъпването на ученика в училището.
Учебният план не може да се променя през учебната година.
Учениците имат право да се обучават във всички класове от степента на образование в определено училище по плана, с който са започнали в същото училище, освен ако друго не е предвидено в нормативен акт. Всеки има право да завърши определен клас по плана, по който е започнал. Прекъсналите обучението си продължават по план, който действа в учебната година, от която продължават да учат.
Индивидуален план се разработва за ученици в индивидуална форма на обучение, както и за тези със специални образователни потребности в дневна, вечерна, комбинира- на или дистанционна форма, както и в дуална система на обучение. Това важи и за учениците с изявени дарби, които се обучават в дистанционна или в комбинирана форма, или в дуална система.

4. ДОС за общообразователната подготовка
Стандартът определя, че общообразователната подготовка се осъществява чрез изучаването на учебните предмети: български език и литература – с два отделни компонента, български език и литература; чужд език – английски, френски, немски, руски, испански и италиански език; математика; компютърно моделиране; информатика; информационни технологии; човекът и обществото; история и цивилизации; география и икономика; философия; гражданско образова- ние; околен свят; човекът и природата; биология и здравно образование; физика и астрономия; химия и опазване на околната среда; музика; изобразително изкуство; технологии и предприемачество; физическо възпитание и спорт.
Общообразователната подготовка в хода на цялото училищно обучение обхваща следните групи ключови компетентности: в областта на българския език; умения за общуване на чужди езици; математическа и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; дигитална компетентност; умения за учене; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост; културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.
Стандартът за всеки предмет включва: степен и етап на образование; специфични цели на обучението по учебния предмет в съответния етап; области на компетентности, очаквани резултати (знания, умения и отношения) и връзката им с отделни ключови компетентности. Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език се разработват съгласно общите нива на компетентност, опре- делени от Общата европейска езикова рамка, съотнесени в тяхната последователност към всички етапи и степени на образование съобразно вида на училището и спецификата на обучението.
Всяка учебна програма съдържа кратко представяне на учебната програма; очаквани резултати в края на класа за постигане на ключовите компетентности, а за учебните програми за повече от един клас в иновативните училища – в края на класовете; учебно съдържание (теми, компетентности като очаквани резултати от обучението, нови понятия); препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината; специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците; дейности за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметни връзки.
Годишното тематично разпределение представлява дидактически план за работа на учителя със следната структура:

  • разпределение на темите, компетентностите като очаквани резултати и новите понятия според учебната програма по учебни седмици за всеки от учебните срокове;
  • контекст и дейности за всяка урочна единица; методи и форми на оценяване по теми и/или раздели.

Тематичното разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас, като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда. Разпределението се утвърждава от дирек- тора на училището преди началото на учебната година.

5. ДОС за профилираната подготовка
Този стандарт определя:

  • целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка;
  • профилиращите учебни предмети, профилите и съответните два задължителни профилиращи учебни предмета;
  • изискванията за резултатите от обучението по всеки задължителен модул от съответния профилиращ учебен предмет за придобиване на профилираната подготовка в края на средната степен на образование.

Подготовката се провежда чрез изучаване на профилиращите учебни предмети в съответния профил и е насочена към придобиване на специфични компетентности. Тя се осъществява в раздел Б (избираеми учебни часове) на учебния план, като общият брой часове за профилирана подготовка е най-малко 18 часа и най-много 20 часа седмично.
Профилът е съвкупност от три или четири профилиращи учебни предмета, два от които са задължителни, а останали- те се определят с училищните учебни планове. Профилиращите предмети в даден профил са едни и същи за ХI и за ХII клас. Всеки профилиращ предмет се състои от задължителни и избираеми модули. Задължителните модули се изучават с 4 учебни часа седмично, а избираемите модули - с не повече от 4 часа седмично.
Изискванията за резултатите от обучението по чужди езици се разработват съгласно общите нива на езикова компетентност, определени от Общата европейска езикова рамка, съотнесени в тяхната последователност съобразно профили- раната подготовка според прилагания учебен план.
В стандарта е регламентирана структурата на учебната програма за съответния задължителен модул, която трябва да съдържа кратко представяне на учебната програма, очаквани резултати, учебно съдържание, специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците, както и дейности за придобиване на ключовите компетентности и междупредметни връзки. Годишното тематично разпределение по предмет трябва да включва разпределение на темите, очакваните резултати от обучението и новите понятия според учебната програма по учебни седмици за всеки от учебните срокове, контекст и дейности за всяка урочна единица, както и методи и форми на оценяване по теми и/или раздели.

6. ДОС за приобщаващото образование
В този стандарт са заложени възможностите за обща и допълнителна подкрепа на деца и ученици с обучителни затруднения.
Общата подкрепа включва екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти; допълнителни модули за деца, които не владеят български език – за детските градини; допълнително обучение по учебни предмети; занимания по интереси; кариерно ориентиране на учениците; библиотечно-информационно обслужване; осигуряване на общежитие; поощряване с морални и материални награди; грижа за здравето, включително чрез събиране на пълна информация от родителя за здравословното състояние на детето и за медицински изследвания и консултации; дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение; ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения; логопедична работа.
Тук е описана ролята на ресурсния учител, който оказва индивидуална подкрепа в обучението в детската градина или в училището, както и на специалистите – логопед, психолог, помощник на учителя. Стандартът урежда подкрепата не само за деца със специални потребности, но и на деца с изявени дарби.
В стандарта са уредени и мерките за работа с деца при необходимост от превенция на тормоза и насилието за преодоляване на проблемното поведение. Като варианти за допълнителна подкрепа са визирани консултации, педагогическа и психологическа подкрепа от специалист, допълнително обучение в извънучебно време, включително в периода на ваканциите, участие в извънкласни и извънучилищни дейности, кариерно ориентиране и други дейности с оглед недопускане на нарушения, предотвратяване налагането на санкции и отпадането от училище.

7. ДОС за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование
Гражданското, здравното, екологичното и интеркултурно- то образование се осъществяват в училищното образование в различни форми. Интегрирано е в учебното съдържание на учебните предмети в рамките на общообразователната подготовка от І до ХІІ клас, като самостоятелен учебен предмет “гражданско образование” в общообразователната подготовка във втори гимназиален етап или като самостоятелни предмети в разширената подготовка на всички етапи на средното образование и/или в допълнителната подготовка. Възможно е да се преподава интегрирано в профилирана- та подготовка, в часа на класа, в дейностите по интереси, в извънкласни училищни, извънучилищни и междуучилищни дейности, както и при общата подкрепа за личностно развитие.
Директорите на образователните институции, с помощта на педагогическия и на Обществения съвет, разработват политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.
Институциите стимулират инициативността и участието на учениците във вземането на решения чрез подходящи за възрастта им включващи демократични училищни практики като:

  • училищен ученически парламент и/или други форми на ученическо представителство и самоуправление;
  • доброволчески дейности във и извън училище;
  • поддържане на училищни медии с активното участие на учениците (вестници, радио, списания, уебсайтове);
  • осигуряване на форми и места за изразяване на мнения и предложения по училищния живот от страна на учениците;
  • училищни кампании, подкрепящи здравето, толерантността, социалната чувствителност, правата на човека, опазването на околната среда и пр.;
  • празничен календар на етносите;
  • екологичен календар с международните дати, свързани с опазването на околната среда;
  • развиване на младежкото лидерство;
  • форми на посредничество, решаване на конфликти, превенция на агресията;
  • разработване на училищни проекти.

8. ДОС за оценяването на резултатите от обучението на учениците
Този стандарт урежда оценяването – процеса на училищното обучение и в края на отделните етапи и степени, вътрешното и външното оценяване, видовете изпитвания и изпити, реда и условията за организиране и провеждане на оценяването на резултатите на учениците, в т.ч. и на държавните зрелостни изпити.
Дефинирани са оценките – отличен, много добър, добър, среден, слаб.
Регламентирани са компонентите на националното външно оценяване в края на IV, VII и Х клас:

  • форматът;
  • учебните предмети, по които то се извършва;
  • условията и редът за организацията и провеждането му;
  • условията и редът за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, формиране на общия успех в дипломата за средно образование.

Регламентират се също:

  • условията и реда, по които се признават документи за завършени периоди на училищно обучение, степените на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави;
  • приравняването на оценките съобразно българската система за оценяване, при наличие на различие в системите за оценяване на резултатите от обучението;
  • признаването на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене;
  • полагането на изпити на лица, навършили 16 години, преминали обучение в курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап.

9. ДОС за информацията и документите
Стандартът урежда видовете документи в системата на предучилищното и училищното образование, изискванията към формата и съдържанието на всеки от тях, условията и реда за водене на информационни регистри, както и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация. Предмет на стандарта са още документите, които се създават, обработват и съхраняват в електронен вид.
Информацията и документите се отнасят за образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование, дейността на всяка образователна институция и за децата и учениците.
Нов момент са разпоредбите за организирането и воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, която се състои от електронни модули и интегрирани с тях регистри:

  • Модул „Институции“ и Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
  • Модул „Документи за дейността на институцията“ съдържа електронни раздели (документи);
  • Модул „Деца и ученици“ съдържа лични образователни дела на децата/учениците и Регистър на документите за завършено основно образование, средно образование и/ или придобита степен на професионална квалификация.

Съдържанието на документите се утвърждава от министъра на образованието и науката.

10. ДОС за институциите
С този стандарт са регламентира функционирането на детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена. Стандартът включва реда за откриване, преобразуване, промяна и закриване на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Тук са записани и условията и редът за определяне на националните училища и на иновативните училища. По този стандарт се извършва и разкриването и закриването на духовни училища.
Неспециализираните училища може да бъдат обявени за училища с национално значение.
Неспециализираните държавни, общински и частни училища, могат да бъдат определяни за иновативни училища. Като такива се приемат училищата, които извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна чрез въвеждане на иновативни практики, с която се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Иновацията в училище е крайният резултат от иновационната дейност, получила реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност. В училищните проекти за иновации се определят целите и идеите, свързани с личностното, интелектуалното и емоционалното развитие на учениците с изключение на тези, които внушават верски убеждения и тяхното практикуване.

11. ДОС за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие
В каталога на държавните образователни стандарти е предвидено с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и с министъра на младежта и спорта, министъра на културата и председателя на Националното сдружение на общините в Република България, да бъде приет стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
Субекти на правилата, създадени с наредбата, са трите основни вида институции в системата на предучилищното и училищното образование: детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие.
Материята обхваща условно три групи въпроси – физическата среда, библиотечното осигуряване и информационното осигуряване. Стандартът представлява многокомпонентна система от минимални и задължителни правила и норми към физическите елементи на образователната среда, така че да се създадат условия за ефективно протичане на образователния процес.

12. ДОС за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала
Държавният образователен стандарт определя:

  • изискванията към съдържанието, графичния дизайн, полиграфическото и електронното изпълнение на познавателните книжки, учебниците, учебните комплекти и учебните помагала;
  • условията и реда за оценяване и одобряване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти и на промените в тях, включително определянето на оценителите, за утвърждаване списъка на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, които може да се използват в системата на предучилищното и училищното образование.

Посочен е срокът за написването да не е по-малък от 12 месеца, което дава възможност за подготвяне на качествени проекти на учебници. Определено е, че оценяването на проектите се извършва от специалисти в съответната научна област; по дидактика или методика на обучението по учебния предмет, съответно по начална педагогика или по предучилищна педагогика; по учебния предмет, съответно по начална педагогика или по предучилищна педагогика; в областта на графичния дизайн; в областта на полиграфията.
За учебниците и учебните комплекти оценяването преминава и през втори етап – оценка на пригодността им за прилагане в училище, която се извършва във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет в съответния етап от степента на образование.
Министърът на образованието и науката одобрява проектите на познавателна книжка, които въз основа на оценяването са получили оценка, че съответстват на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, както и проектите на учебници или на учебни комплекти, които въз основа на оценяването са получили оценки, че съответстват на държавния образователен стандарт и са приложими в практиката.
За всяка учебна година министърът на образованието и науката утвърждава списък на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, които може да се ползват в системата на предучилищното и училищното образование.

13. ДОС за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
Този стандарт определя:

  • функциите и длъжностите в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и необходимата за заемането им професионална квалификация;
  • правомощията на директорите на държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование и правомощия на директора на частна детска градина и училище;
  • професионалните профили;
  • условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите в институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
  • условията и реда за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, професионално-квалификационните степени, условията и реда за придобиването им, както и системата от квалификационни кредити;
  • целите, функциите и съдържанието на професионалното портфолио;
  • условията и реда за кариерното развитие на педагогическите специалисти;
  • условията и реда за атестирането на педагогическите специалисти, в т.ч. критериите за атестирането, състава на атестационната комисия, реда за назначаването й и скалата за оценяване;
  • обстоятелствата, които се вписват в информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.

ДОС определя мястото и ролята на учителите, директорите и на другите педагогически специалисти за развитието и прилагането на държавната политика за повишаване качеството на образованието, за гарантиране на достъпа до образование, за създаването на необходимите условия за подкрепа и личностно развитие на всяко дете и ученик. Педагогическите специалисти са лица, които заемат длъжности в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и изпълняват функции, свързани с обучението, възпитанието, социализацията и подкрепата за личностно развитие на децата и учениците и с управлението на институциите. Длъжности на педагогически специалисти се заемат от български граждани, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност.
Професионална квалификация „учител“ се придобива във висшите училища едновременно с обучението за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен и съответната й професионална квалификация или след дипломирането – в магистърска програма или специализация. Квалификацията се удостоверява с дипломата за висше образование или със свидетелство. Лицата, за които се организира и провежда практическа подготовка, и които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители. ДОС определя условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите.
Усъвършенстването на професионалната компетентност на педагогическите специалисти е процес на непрекъсната подготовка за повишаването на квалификацията в съответствие с професионалния им профил, което подпомага пълноценната им професионална реализация и кариерно развитие. Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си:

  • по програми за обучение от специализирани обслужващи звена, от висши училища и научни организации, както и от обучителни организации от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти;
  • в рамките на вътрешноинституционалната квалификация в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист.

Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват професионално-квалификационни степени. Те се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация „учител“. Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентностите при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието. Длъжностите в кариерното развитие на учителите, вкл. на ресурсните и на болничните учители и на възпитателите, са учител и възпитател, старши учител и старши възпитател, главен учител и главен възпитател.
Професионалният профил и постигнатите резултати в обучението на децата и учениците са основа за подпомагане на самооценката и за атестирането на педагогическите специалисти. Атестирането се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет. То става на два етапа – самооценка на атестираното лице и оценка от атестационната комисия в атестационна карта по образец за учител и възпитател, за директор, за заместник-директор, за другите педагогически специалисти. Професионалното портфолио подпомага самооценяването на педагогическия специалист и позволява в процеса на атестиране по-обективно да бъде оценено съответствието на дейността му с професионалния профил, с резултатите, постигнати от него и от децата и учениците, с които работи, както и със стратегията за развитие на детска- та градина или на училището.
Министърът на образованието и науката организира създаването и поддържането на информационен регистър на одобрените програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.

14. ДОС за управление на качеството в институциите
Като нов момент в Закона за предучилищното и училищното образование, свързан с управлението на качеството в детската градина и в училището, е въведено изискването за самооценяване (вътрешна система за управление на качеството в училищата и детските градини). То се извършва ежегодно:

  • от комисия в детската градина или училището;
  • чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина или училището.

Областите, които подлежат на самооценяване, са:

  • управлението - ефективното разпределяне, използването и управлението на ресурсите за повишаване на качеството в институцията;
  • образователният процес, който включва обучение, възпитание и социализация;
  • взаимодействието на образователната институция с всички заинтересовани страни.

В процеса участват учениците, учителите, директорите, другите педагогически специалисти, както и родителите.
Етапите на самооценяване са подготовка, провеждане на самооценяването, обработване на информацията от проведеното самооценяване, анализиране на получените резултати, предлагане на мерки за подобрения в работата на институцията за повишаване на качеството на предоставяното образование.
Накрая се изготвя доклад от самооценяването.

15. ДОС за инспектирането
Инспектирането е процес на изготвяне на цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и определяне на насоките за подобряване
Експертната оценка се изготвя въз основа на систематизирана и анализирана информация относно спазването на държавните образователни стандарти. Целта е да бъдат идентифицирани силните страни и да бъдат определени аспектите, които се нуждаят от подобряване с цел повишаване на качеството на предоставяното образование.
Инспекцията включва взаимосвързани дейности:

  • набиране на информация за осъществяваните от детската градина или училището дейности по области, критерии и индикатори;
  • систематизиране и анализиране на информацията;
  • формиране на оценка за качеството на предоставяното образование;
  • определяне на насоки за подобряване на дейността на институцията.

Областите на инспектирането са дейността на педагогическите специалисти, управлението на детската градина и училището, подкрепата и сътрудничеството на нива училище/детска градина.
Инспектирането се осъществява от Национален инспекторат по образованието.

16. ДОС за финансирането на институциите
С този стандарт се уреждат условията и редът за предоставяне на средства от държавния бюджет за дейностите, които се изпълняват от институциите. Регламентират се също условията и редът за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на държавните и общинските училища и детски градини.
Финансирането включва четири стълба:

  • издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците;
  • подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие;
  • развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
  • изпълнение на национални програми за развитие на образованието.

Средствата от държавния бюджет се предоставят чрез бюджетите на първостепенните разпоредители на базата на стандарти за едно дете и един ученик, на допълващи стандарти и нормативи, определени от Министерския съвет.
С този стандарт се определят и изискванията за държавните и общинските училища за:

  • делене на паралелките на групи;
  • брой на учениците в група за задължително избираема и факултативна подготовка;
  • размер на допълнителното финансиране от първостепенния разпоредител с бюджет над средствата по стандарти за разрешените от него паралелки с брой на учениците под нормативно определения минимум.

Определят се също и изискванията, при които частните детски градини и частните училища, могат да се включат в системата на държавно финансиране и условията за преустановяване на държавното финансиране. Средствата от държавния бюджет, които могат да получават частните детски градини и училища, са за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците, за ученически стипендии, за закупуване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване и за училищната библиотека и за подкрепа за ученици с изявени дарби.
За дейностите, за които получават финансиране от държавата, частните детски градини и частните училища няма да събират такси. Също така те няма да могат да се финансират с приходи от дейностите срещу заплащане, както и с приходи, реализирани на друго основание. Средствата от държавния бюджет ще се предоставят чрез общините.
Условие за включване в системата на държавно финансиране е частните детски градини и частните училища да осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в т. ч. и с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на такси за допълнителните дейностите, предлагани от съответните частни детски градини и училища. Стандартът определя и реда и условията за приемането на учениците, които няма да заплащат такси за допълнителните дейности.
ДОС урежда и финансирането на центровете за личностно развитие и специализираните обслужващи звена в система- та на предучилищното и училищното образование, които не получават необходимите им средства за изпълнение на дейностите си на базата на стандарти за едно дете и един ученик и допълващи стандарти, определени от Министерския съвет.
Определят се и условията и редът за осигуряване на безплатно обучение по български език на пребиваващите в страната деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, независимо от тяхното гражданството, както и осигуряването при необходимост на допълнително обучение по български език на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците детските градини и училищата, които се обучават в детски градини и училища.

17. ДОС за нормирането и заплащането на труда
В този стандарт се регламентират нормите за преподавателска работа на педагогическите специалисти и редът и начинът за определяне на работните заплати на персонала в държавните и общински детски градини, училища и центровете за подкрепа за личностно развитие. Той запазва подхода при определяне натовареността на учителите и останалите педагогически специалисти, както и действащите до момента регламенти за заплащането на персонала в институциите от предучилищното и училищно образование.
Уредени са е съдържанието на нормите преподавателска работа за отделните педагогически длъжности и условията за разкриване на работни места за педагогически специалисти. Дадени са и условията, при които през учебната година се допуска промяна в индивидуалните норми за преподавателска работа.
Предложени са редът и начинът за определяне на работни заплати. Определени са минималните размери на работните заплати за учителите, възпитателите и другите педагогически специалисти съобразно въведените със Закона за предучилищното и училищното образование длъжности и степени. Уредени са видовете допълнителни трудови възнаграждения, както и условията и редът за определяне на диференцираното заплащане.

18. ДОС за организацията на дейностите в училищното образование
Този стандарт е съвкупност от изискванията за организация на дейностите на учебното и неучебното време, формите на обучение, утвърждаването на училищния, държавния и допълнителния план-прием, приемането и преместването на учители, както и на обучението по майчин език и култура на ученици, чиито родители са граждани на други държави членки на ЕС и работят в България.
Училищното обучение се осъществява в дневна или във вечерна форма, а при определени условия и в задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма и обучение чрез работа – дуална система.
Училищният план-прием определя за всяко училище за всяка предстояща учебна година:

  • броя на паралелките в I и V клас;
  • броя на учениците в паралелките в I и V клас съобразно стандарта за физическа среда и информационно и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа и стандарта за финансирането на институциите;
  • промяна на броя на паралелките в останалите класове и свободните места в тях;
  • класовете, за които се провежда целодневна организация на учебния ден.

Държавният план-прием определя броя на местата, на които се приемат ученици в V клас в профилирани гимназии с профил Математически или природни науки, както и броя на местата за неспециализираните училища в VIII клас в паралелките за професионална подготовка в професионалните и в профилираните гимназии и обединените училища и в средните училища.
Държавният план-прием определя за специализираните училища броя на местата, на които се приемат ученици в:

  • спортните училища – в V, в VІ, в VІІ или в VІІІ клас;
  • училищата по изкуствата – в І, в V и в VІІІ клас;
  • училищата по културата – в I, в V и в VIII клас.

Допълнителният държавен план-прием определя броя на местата, на които учениците, завършили първия гимназиален етап на средно образование от обединените училища, се приемат:

  • в профилираните гимназии и в професионалните гимназии;
  • в паралелките за профилирана подготовка или за професионална подготовка в средните училища;
  • в паралелките за профилирана подготовка в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка в профилираните гимназии.

За реформата